Оксана Чусовитина: Не съм феноменална,  задържах се малко повече в спорта

Оксана Чусовитина: Не съм феноменална, задържах се малко повече в спорта

Оксана Чусовитина е вписана в книгата с рекордите на Гинес. Тя е единствената спортна гимнастичка със седем участия на олимпийски игри. В момента се подготвя за осмата си олимпиада, където ще е на 46 години. Световната купа във Варна е нещо като генерална репетиция за нея преди игрите в Токио. Изключителната спортистка отдели няколко минути специално за българските медии: 

  

 

-       Гостувате за втори път във Варна. С какви чувства се връщате тук?

-       Да, за втори път идвам в родината на моя приятел Йордан Йовчев. Тук се чувствам прекрасно, защото съм сред близки. Не съм се състезавала доста време и Световната купа е първият ми старт, искам да сверя часовника си и да видя до къде съм стигнала в подготовката за олимпийските игри. Надявам се на добри резултати, в България съм сякаш у дома, има слънце и е топло, както е и в Ташкент. 

-       Проведохте част от подготовката си в Германия, имаше проблем със залата в Ташкент. Сега всичко наред ли е?

-       Бях на лагер в Германия, защото залата в родината ми се използваше за карантиниране на болни от Ковид. Сега вече всичко е наред.

-       Ще се състезавате на осма олимпиада, това е невероятно постижение, рекорд в световната гимнастика. Как успявате да поддържате спортна форма на 45 години?

-       Просто обичам това, което правя и ми се получава добре. Имам нещо като девиз, който следвам – По-добре да опитам днес, вместо да съжалявам утре.

-       Имахте наскоро травма в крака. Тези проблеми не ви ли отказват или разколебават?

-       Това е нещо нормално, случва се при всеки спортист. Мина и вече не мисля за този проблем. Отново ще кажа – много съм доволна, че България е домакин на Световна купа, защото имам възможност да проверя до къде съм стигнала и какво още имам да свърша. 

-       Започвате да се състезавате в голямата гимнастика едва на 15 години. Оттогава досега са минали 30 години, каква е разликата?

-       Може би ще ви изненадам, но сега ми е много по-лесно. Вече знам какво трябва да правя, много по-осмислено е всичко. А когато бях по-млада, хвърлях много сили, но не там, където трябва. Разбира се, възрастта ми е напреднала, ако бях с 10 години по-млада всичко щеше да е прекрасно. 

-       Имате олимпийски медали за СССР и за Германия, но нямате за Узбекистан. Това ли е вашата цел на тази олимпиада?

-       Това е моята мечта. Затова се готвя стъпка по стъпка. Не смея да си поставям цели, в спорта всичко се случва. 

-       Само на коронния си уред прескок ли ще се състезавате?

-       Да, тежко ми е вече да играя многобой. Възрастта оказва влияние. Не искам да хвърлям сили, знаейки, че няма да попадна на финал. 

-       Имате син Алишер, той с какво се занимава?

-       Синът ми тази година ще стане на 22, ще учи в университет. В момента работи като треньор по баскетбол на малки деца. Иска да стане преподавател по математика и по спорт в началното училище. Сам избра баскетбола, никога не съм го карала да се занимава с гимнастика или с нещо друго, което не е по вкуса му. С мен са се отнасяли по същия начин, никой не ме е карал да правя нещо насила. Смятам, че детето трябва само да намери това, което му доставя удоволствие. 

-       Работили сте като треньор, с това ли смятате да се занимавате след олимпийските игри в Токио?

-       Мисля да направя свой клуб в Узбекистан. Но не за професионален спорт, искам да се занимавам с деца и младежи. Искам да ги привлека към спорта, да помогна на повече хора да бъдат здрави. Треньорската работа е изключително тежка, прекланям се пред труда на всички специалисти. Освен това е много неблагодарна професия. 

-       Как успявате да съчетаете всички роли в живота – на майка, съпруга, състезателка?

-       Много ми провървя със семейството. Изключително благодарна съм на моя мъж. Той ми създаде прекрасни условия, за да мога да тренирам. Огромна подкрепа имам от сина ми. 

-       Живяли сте продължително време в Германия, защо решихте да се върнете в Узбекистан?

-       Да, изкарах 10 години в Германия и се състезавах за тази държава. Синът ми беше болен и имаше нужда от лечение. Но сърцето ми винаги е било в Ташкент. Винаги съм знаела, че когато се излекува, ще се върнем в Узбекистан.

-       Наричат ви феноменалната Чусовитина или чудото на спортната гимнастика...

-       Аз съм обикновен човек, имам своите чувства, несгоди и понякога дори съм в лошо настроение. Няма нищо феноменално в мен, просто се задържах в спорта малко повече. Всичко зависи от човека, ако иска нещо да постигне, винаги има начин. Ако не иска, нищо не може да го застави.