"Летящият холандец" между спорта и медицината

"Летящият холандец" между спорта и медицината

Олимпийски, световен, европейски шампион. Спортист номер 1 на Холандия в четири различни години. Рицар на Ордена Ориндж-Насау. Това са само част от постиженията и призванията на „летящия холандец“ Епке Зондерланд. И това определение приляга изключително точно на един от най-именитите състезатели по спортна гимнастика в историята в Ниската земя. Започнал с атрактивния спорт едва 4 годишен, днес Епке продължава да впечатлява с невероятните си умения на висилка. Когато е във върхова кондиция за обикновения зрител е трудно да повярва, че елементите и движенията на Зондерланд са във възможностите на който и да е човек.

След като през 2014-а Епке спечели европейската титла на коронния си уред в София, сега холандецът се завърна на родна земя, за да бъде част от Световната купа във Варна. Той ще пропусне финала на висилка, след като на два пъти не успя да се задържи на уреда, заради специфичния си и много рисков стил на изпълнение. Все пак той ще може да търси медал на успоредка, където ще се конкурира с олимпийския, световен и европейски шампион в тази дисциплина – Олег Верняев. Предлагаме ви интервюто, което Зондерланд даде за официалната страница на Световната купа.

Бяхте в София през 2014-а, откъдето имате добри спомени, но за пръв път ли сте във Варна?

-         Да, не съм бил тук досега. За съжаление досега нямах възможност да разгледам града, а само около хотела. Но сме близо до морето, което е много хубаво и приятно.

Доволни ли сте от организацията?

-         Да, доволен съм. Имаме тренировъчна зала, която е много близо до състезателната и не се налага да излизаме извън цялото съоръжение. Освен това храната е много хубава, което е изключително важно за гимнастиците.

Как оценявате нивото на конкуренция тук?

-         Повечето гимнастици са много добри и състезанието е високо ниво. Личи си, че някои от тях все още изчистват своите съчетания, което е нормално. Все пак голямата цел на всички е Световното първенство. Надпреварата тук е на много добро ниво.

Вие допуснахте грешки на най-силния ви уред. Какво ви попречи да се справите по-добре?

-         До този момент тренировките вървят доста добре и се чувствам силен. Просто имам трудности, когато трябва да сменя уреда, да играя на различен лост. Трябва да работя много именно върху това, за да не повтарят паданията от сега във Варна. Усещането е различно тук, спрямо уреда в залата, в която се подготвям. Все още не съм в оптимална форма, но съм сигурен, че до Световното първенство всичко ще е наред.

Имахте ли възможност да опитате от българската кухня?

-         Не съм запознат с нея, но пък вече ядох от вашите пълнени чушки с ориз и месо. Чудесни са.

 

Знаем, че учите за лекар. Как балансирате времето си между тези ангажименти и професионалния спорт?

-         Двете неща се съчетават трудно. Понякога се налага да спра едното, за сметка на другото. След Световното например отново започвам да уча. Също така имам и 20 седмичен стаж, че така е много сложно да тренирам за състезания.

А каква специалност сте избрали да следвате?

-         Искам да специализирам спортна медицина.